Ръката изостава

Ръката изостава е вертикална игра със скокове в дъгов свят, която започва веднага, без инсталация и без допълнително плащане. Казваш си „сега!“, виждаш момента съвсем ясно, а пръстът вече е закъснял с половин такт.

Точно тази малка пауза между очите и ръката проверява играта. При всяко докосване героят излита право нагоре и се катери без край; височината е твоят резултат. Няма движение напред, няма странично управление — едно докосване, един скок нагоре, и всичко зависи от решението в този миг.

В началото ритъмът може да ти бяга и да повтаряш „айде де!“ на собствените си пръсти. Отгоре се сипят препятствия: някои се люшкат наляво-надясно, други връхлитат бързо, трети се въртят на място.

Главата уж разбира всичко, но ръката все изостава. И после, странно как, след няколко опита ритъмът се намества и пръстите започват да следват очите почти без колебание. Играта свършва, когато паднеш, удариш препятствие или изчезнеш извън кадъра на камерата — а точно това напрежение на косъм те кара пак да поискаш още един опит.

Над теб се разгръща лек и цветен свят на дъгата, а когато ти трябва глътка въздух, между рундовете се промъкват леки въпроси, които освежават мисълта. Когато ръката се научи веднага да следва видяното, този ритъм помага и в ежедневни моменти, в които трябва бърза и точна преценка. Хайде, нагласи очите и ръката в един такт и подскачай нагоре към края на дъгата!

Понякога главата знае, но тялото закъснява. Упражнението скъсява тази пауза. Какво в момента превръщате в навик, който да ви идва от ръка?

Нещата, които в началото са тромави, с повторение започват да се случват почти сами. С какво продължавате сега, макар още да не е гладко, и какво искате да почувствате, когато минете отвъд този етап?